В това интервю от 70-те години на ХХ век, Шри Чинмой говори различните аспекти на неговия живот: програмата „Повдигане на света с единното сърце“, творчество, медитация и служба на човечеството и др.
Текст
- Направили сте толкова много. Книгите, песните,
които сте написали, картините, които сте нарисували.
Уморявате ли се някога? - Тъй като съм човек, когото го бива за всичко, но не владее нищо отлично,
Бог, с неговата безкрайна щедрост,
ме е направил търсач. Търсач на истината и обичащ Бог. - Търсач? – Търсач на истината,
който копнее за мир, всеобщ мир.
Това е единствената ми цел.
Така че аз се моля и медитирам и Бог ме вдъхновява.
В моя случай не става въпрос за количество,
дори не за качество. В моя случай е въпрос на възприемчивост.
Колко мога да получа от Божието състрадание, Божията светлина и Божиите благословии.
Така че аз се опитвам да получавам. Той ме благославя
с вдъхновение и стремеж.
И тогава аз се опитвам да получа според моя ограничен, много ограничен капацитет,
да получа неговата светлина и да я предложа на широкия свят. - Това, което аз разбирам като творческа изява,
Вие първо преживявате като получаване? - Точно така.\N- Получавате вдъхновението от Бог
и после това, което правите – картините, песните и т. н., са всъщност форми на проява. - Точно така. На даровете, които получавам отгоре. Аз не съм създателят.
Опитвам се да бъда възприемчив, аз съм като проводник. - Обяснете ми тогава връзката между самоизразяването и мира.
- Колкото повече мога да изразявам себе си, имам предвид вътрешната си божественост,
… ние всички сме божествени, нашият източник е Бог.
Бог е творецът и Бог е творението.
Нашата философия е, че Бог-творецът ни е създал и същевременно
той е и Бог-творението. Така че Вие и аз сме
творения на Бог. Ние сме Бог-творението.
Ние се опитваме да обединим Бог-твореца с Бог-творението.
Чрез нашето безкористно служене, посветено, предано служене,
ние можем отново да станем неразделно едно с Бог-твореца.
Затова моето безкористно служене или изява е единствено разкриване
на вътрешните ми преживявания,
на стремежите ми и посвещения. - Може ли да Ви попитам: забелязах, че когато говорите,
очите Ви са затворени през повечето време.
Защо го правите? Осветлението ли е твърде силно? - Не, съвсем не.
За нас има много светове, по-конкретно два свята – единият е външният свят, а другият – вътрешният.
Докато говоря с Вас, се опитвам да бъда в два свята.
В света на стремежа, ако държа очите полуотворени и полузатворени,
тогава аз съм като корен на дърво
и самото дърво. Корените са под земята, а
дървото е над нея. В случая се опитвам да бъда дълбоко укрепен
в моя вътрешен живот на стремеж,
и докато говоря с Вас, навлизам в света на посветеността.
Така че стремежът е вътрешният ми живот,
а посветеността е моят външен свят. - Значи вдъхновението е вътрешният свят?\N- Стремежът.
- Стремежът?\N- Стремежът.
Стремежът е вътрешният свят. Той е точно обратното на желанието.
Желанието е да притежаваш и да бъдеш притежаван.
Стремежът е да удовлетворим Бог или най-висшето в нас по негов начин.
А посветеността е външният свят? - Да, посветеността е проявяването на вътрешния свят.
Очите ми са полуотворени; „вътре“ е като корените на дървото,
а „отвън“ е самото дървото с клоните. - След малко ще пуснем реклами, защото ще подготвим демострация, която ще направите,
но преди това, ако може, обяснете малко за какво става дума.
Вие повдигате много хора, изобщо повдигате много тежести.
Повдигнали сте повече от 7000 паунда (3200 кг).
На колко години сте?\N- На 58 съм, почти 58. - Добре, обикаляте и повдигате тежести и сте много активен физически?
- На 52 години, не – на 54, извинявам се, аз навлязох в това поприще,
което е съвсем ново. Вдигането на тежести. - Ясно.
Имаме снимки на това, които ще покажем след момент,
на нещата, които сте правили.
Основали сте програмата „Повдигане на света с единното сърце“? - Да, с единното сърце.\N- В нея повдигате хора?
- Да.\N- И сте повдигнали много хора?
- Повдигнал съм над 1000 души.
- Повдигнали сте повече от 1000 души?!
- От различни сфери на живота: професори, лекари, адвокати… – Спортисти…
- медицински сестри,монахини…
спортисти… всъщност от всички сфери на живота.
Монаси, свещеници. - Тази идея Ви дойде, когато очите Ви бяха затворени?
Аз повдигам хора в името на единството. За да установим нашето единство, единство на сърцето,
ние имаме всичко освен спокойствие, спокойствие в ума.
Това спокойствие ние можем да получим единствено
от единството на сърцето. Сърце на всемирно единство. - Сърце на всемирно единство.
Тук ще направим рекламна пауза и след нея ще има демонстрация, защото
аз ще бъда повдигната този път… връщаме се след малко. - Здравейте отново. Изглежам ли уплашена, уверявам ви, ужасена съм.
Не е случайно, че стоя тук сред осветлението,
защото ще бъда една от повдигнатите от Гуру.
Така че без да се бавим… мисля, че съм хиляда и деветдесетият повдигнат и
ме уверяват, че досега не е имало жертви.
Така че аз ще се отпусна и ще се насладя на спокойствието,
което Шри Чинмой излъчва. А това е истинско изпитание на спокойствието, уверявам ви.
Гуру, готов ли сте там долу? – Готов съм.
♫ Повдигане на света с единното сърце. ♫
♫ Часът на Бог♫
♫ и началото на неговата победа. ♫ - О, Господи!
- Достатъчно високо е за мен. Това ли беше?
- Само секунда. – Ще го направим отново? Добре.
- Направихме ли го? Видяхме ли го? Има го на видеозапис.
- Аз го направих, ние го направихме. Знаете ли, ще го обсъдим,
но препочитам да го направим седнали.
Да си водещ на телевизионно предаване сред прожекторите е като да си въжеиграч
без предпазна мрежа.
Връщаме се след кратка пауза. - Бях повдигната от Шри Чинмой.
Забелязахте ли, аз получих медал за това. Вие свършихте работата,
от мен беше страхът. Вас не Ви беше страх, нали?
Нека да прочета какво пише. Ще го сваля и ще прочета какво пише.
Тина ще се разстрои, защото си разроших косата, нали?
„Наградата Повдигане на света с единното сърце
почита хора на вдъхновението и самоотвержеността.“
Също пише: „С дълбока признателност, уважение и благодарност,
Шри Чинмой, Медитация за мир към Обединените нации.“
Това е нещо, което трябва да пазя винаги. Много Ви благодаря.
Бях много уплашена там горе. Не съм знаела, че толкова ме е страх от високо.
Беше ли трудно за Вас? - За мен не беше никак трудно, защото съм повдигнал повече от хиляда души,
а Вашето тегло е незначително. - Въпреки че, както разбирам, е пишело, че тежа „130 фунта“?
58 кг… - 58 кг е нищо… – Само дрехите са толкова…
за тези, които гледат – от обувките е. Обувките ми тежат 7 кг.
Вие може да го потвърдите, нали?
Нека да покажа снимки на някои от другите хора, които сте повдигнали, защото
сигурно ги е било страх, мисля. Бяха ли уплашени? - Не, не бяха уплашени.\N- Хайде де!
Аз ли съм единствената от 1090 души, която е била уплашена?! - Имаше и други, които ги беше страх, но качат ли се горе,
няма никакъв страх и те са много доволни. - Това е Кларънс Клемънс, между другото.
Той е бил повдигнат.
И вижте, те дори е трябвало да стоят горе без парапети около тях. Това е Карл Люис.
Улавяте ли го?
Значи тях не ги е беше страх, когато се качваха горе.
За мен беше същинско събитие, трябва да Ви кажа. Благодаря Ви
много за усилието това да се случи. – Аз Ви благодаря
за възможността да Ви повдигна.
Хората, които носят вдъхновение в различни сфери на живота –
чувствам, че е неотменим дълг да се служи на тях.
Вие и колегите Ви в студиото вдъхновявате
милиони и милиони хора по Земята
и заслужавате моите сърдечни благопожелания.
Това е моят начин да отправя благопожеланията си към тези, които служат
на човечеството. - Значи това е начин…\N- Да покажа моята дълбока признателност
за това, че служите на широкия свят. - Много Ви благодаря. Благодаря Ви от сърце.
Нека да поговорим… Иска ми се да поговорим за някои неща, които биха били
полезни за мен и вероятно за много хора.
Вие медитирате ежедневно? – Да. - Каква е ползата от медитацията?
- Ползата от медитацията е неизмерима.
Човек не може да изчисли ценността на медитацията.
Тя е нещо неизмеримо.
Когато медитираме, ние навлизаме в нашия Източник, а Източникът е безграничното,
вечното и безсмъртното в нас.
Така че, когато установим свободен достъп
до безкрайните способности вътре в нас,
ние чувстваме, че можем посветено да служим на човечеството.
Така че медитацията ни отвежда дълбоко навътре
и същевременно извежда на преден план нашата вътрешна божественост и вътрешни качества.
Чрез медитацията ние можем да проявим
и да предложим нашите качества на човечеството. - Важно ли е да имаш учител, за да медитираш?
Нужна ли е мантра или нещо такова? Ако не знаем нищо за медитацията, може ли просто да седнем да го правим? - Безспорно можете. Изобщо не е задължително да имате учител.
Човекът, който е постигнал най-добрата медитация на земята,
не е имал учител.
Който и да е бил това – този, който е осъзнал Бог.
Ние казваме Господ Кришна, вие казвате Исус Христос,
някой… имало е много спасители на света.
И този, който е осъзнал най-висшето за първи път,
не е имал учител. Има много хора, който ходят на училище,
в колеж, университет, а същевременно има хора като Бърнард Шоу, Рабиндранат Тагор от Индия –
те не са имали унивеситетска диплома.
Така че ако нямате… Ако имате учител, e добре, но ако нямате,
не е нужно да сте обречени на разочарование. - Може ли човек просто да седне и да медитира?
- Със сигурност. Единствено направете ума мирен, тих и спокоен.
И ако четете книги, духовни книги,
те могат ви бъдат от огромна помощ. - А какъв е животът… аз може би съм жив пример. Какъв е животът, когато не медитираш?
- Не е задължително да медитирате. Има два пътя. Едниният е
да медитирате и да се потапяте дълбоко навътре,
съзнателно. От друга страна, ако желаете да сте добър гражданин,
отличен гражданин на света, съвършен гражданин, на това
Вие посвещавате Вашето време, Вашата енергия,
Вашата добра воля към човечеството –
това също е част от медитацията.
Има много пътища, които водят към Рим,
… много пътища, които водят към Рим.
В случая Вие избирате Вашия път:
чрез безкористно служене, посветено служене, или чрез молитви, или чрез медитации…
Има толкова много пътища за постигане на същия резултат.
Вие може да не медитирате по начина, по който ние го правим,
това, което някои хора правят, но както казах, има много пътища, които водят към Рим.
Но пък Вие копнеете за мир, световен мир,
затова знаете, че без мир в ума не можете да постигнете нещо голямо,
не можете да постигнете нещо значимо, съдържателно, плодоносно в живота.
За това се нуждаем от мир в ума. Този мир в ума аз получавам от моя живот на молитва и медитация,
а Вие го получавате от Вашето посветено, преданно служене на човечеството.
Целта е една, ние просто вървим по различни пътища, за да стигнем до една и съща крайна цел. - Значи Вие не обикаляте планетата, казвайки: „Ти трябва да медитираш, Мерилин, ти трябва да медитираш, Карл“? – Не.
Съвсем не, единствено казвам на хората
да бъдат щастливи. За мен щастието разпространява нашата вътрешна светлина, вътрешна радост и чувството на единство.
Ако вие можете да сте наистина щастливи, ако аз мога да съм искрено щастлив,
тогава ние предлагаме добрата воля на нашето сърце,
и нашето съчувствено единство на широкия свят. - Добре, трябва да Ви попитам, защото знам, че хората се интересуват – ядосвате ли се понякога?
- Аз съм човешко същество, но моят гняв
може би няма да е като гнева на другите. Понякога
трябва да се преструвам пред моите ученици,
защото това е единственият начин те да чуят. - Преструвате се? Преструвате ли се, когато работите с Вашите ученици?
- Понякога външно е като представление,
за да ме приемат сериозно, но това не е гневът
на животно, на звяр – да убие или унищожи някого, съвесем не. - А имате ли шофьорска книжка?
- Да.
- Значи шофирате? – Не, не шофирам. Моите ученици
не ми позволяват. Аз имам доста и те казват: „Ти се грижиш за вътрешния ни живот, ние трябва да се грижим за твоя външен живот.“
Имам книжка, но те са много мили и казват:
„Ти ни помагаш във вътрешния ни живот,
затова ние трябва да ти помагаме в твоя външен живот.
Докато си в колата, можеш да се молиш, да медитираш, можеш да правиш каквото пожелаеш.“
Така че те са добри с мен. - Значи и без това вероятно изпитвате 75% по-малко гняв от обикновения човек, заради шофирането…
- Толкова напрежение, толкова напрежение… те са така добри,
затова мога да върша моята вътрешна работа. - Знаете ли колко ученици имате?
- В момента имам… ученици, които следват нашия път сериозно и предано –
около 1500.
И около 2000 последователи, а приятелите и почитателите са много.
Но тези, които съзнателно, да кажем, са в нашата лодка –
около 1500. - Какво означава да си последовател на Шри Чинмой?
Означава ли, че поставяме Ваши снимки вкъщи и медитираме пред тях? - Последователите не са толкова сериозни, те не спазват правилата.
Докато учениците се молят рано сутрин, медитират, четат книгите ми…
учениците са тези, които са приели вътрешния живот, духовния живот
безкрайно по-сериозно от последователите.
Последователите може да медитират днес и след това да не медитират с дни, може само от време на време
да са наистина сериозни и искрени в духовния живот,
докато учениците са сериозни и искрени всеки ден.
Те са приели духовния живот сериозно, а последователите не са го направили. - Учениците са тези, които следват това, което нарекохте „правила“?
Като например да стават и медитират в 5 ч.? - Да, да медитират и четат книги, да пеят песни – духовни песни…
Композирал съм много песни, хиляди песни, за да
бъдат вдъхновени, на английски и бенгалски. Бенгалският е родният ми език, а съм композирал и хиляди на английски.
ТУК ИМАШЕ ПОВТОРЕНИЕ
Човек не може да медитира с часове, но може да чете
след медитация, човек може да чете духовни книги и да пее душевни песни.
От друга страна, вечер преди лягане, те могат да се молят, да медитират и четат книги… - Мислите ли, че е възможно човек да има спокоен живот, да има вътрешен мир,
без да прави съзнателно усилие да развива духовен живот? - Разбира се. Много хора имат спокоен ум, без да се молят и медитират съзнателно.
Но в разнообразните им ежедневни дейности
техният ум е спокоен, защото имат състрадателно сърце
и чувство на единство…\N- Състрадателно сърце? - Загриженост за човечеството. Те имат състрадание
и добра воля, имат много добри качества, вътрешни добродетели,
които проявяват, и тези хора определено помагат на човечеството и получават същите резултати. - Значи обикновеният студент, който се тревожи за наема или не, защото родителите му го плащат, но трябва
да се запише за лекции, да ги посещава…
да напише теза, има изпит и т. н.
може би тренира и не прекарва време в обществено полезна дейност…
Такива хора – хора като мен – имат ли принос…? - Със сигурност…\N- Просто живеем живота си?
- Воденето на нормален живот е от огромно значение, ходенето на училище, в университета, ученето,
посветеността на кауза, ако сте посветени на кауза –
това е част от медитацията.
От друга страна, има много хора, които безделничат
и са пристрастени към наркотици – те не помагат
и не служат на човечеството.
Но някой добър ученик, който учи усърдно и
действа по много естествен и нормален начин,
той бавно, с постоянство, печели състезанието.
Той напредва бавно, неотклонно, безпогрешно –
такива хора помагат на човечеството. - Това „единно сърце“, за което говорихте няколко пъти, заразно ли е? Имам предвид в положителен смисъл.
- Определено, това е разпространението на вътрешната светлина на човека.
Ако се молите и медитирате сутрин вкъщи и отправите добра воля към Вашите приятели и колеги,
а когато дойдете тук в студиото,
те чувстват нещо във Вас, без да могат въшно да го изразят,
но са вдъхновени от Вашия сутрешен живот, при който Вие
навлизате в по-дълбок източник,
нещо, от което получавате мир, радост, любов и
други божествени качества.
Така че по този начин Вие ги вдъхновявате и подсъзнателно те са повлияни,
те получават резултатите от Вашия добър живот, божествен живот, на който Вие сте дали начало сутринта. - Търпението добродетел ли е?
- Търпението е най-висшата добродетел.
- Най-висшата?\N- Една от най-висшите.
Ако искаме да победим времето,
търпението е неотменна необходимост,
то е от първостепенна важност, търпението ни осъществява… - Ще завършим с това: „търпението е добродетел“. Много Ви благодаря за участието, Шри Чинмой.
Ще се видим другата седмица в Talk is Cheap. Благодаря.
