Текст
Шри Чинмой: Бог няма да позволи на никого да остане нереализиран.\NЮжна Африка, 1996 г.
В моя случай…
…най-искрено, най-правдиво мога да кажа,
че няма да имам повече прераждания.\NТова е самият край на моето земно присъствие.
Но за добро или зло, тук няма никой,
който няма да се преражда повече. Всички ще трябва да идват.
Всички ще трябва да идвате, да се прераждате, да сте тук
на Земята, да работите или за Бог, или за себе си.
В бъдещите ви прераждания – със сигурност ще трябва да\Nприемете много, много – защото трябва да реализирате Бог,
без значение дали искате или не, не зависи от вас…
Виждате, че тази богореализирана душа
страда много в ръцете на човечеството,
и в крайна сметка може би ще кажете: „Кой иска реализация на Бог, Гуру страда толкова много?“
Така е, страдам, но Бог няма да позволи на никого да остане нереализиран.
Става въпрос за възможност…
Всички духовни учители казват, че ако имате реализирала Бог душа в това
човешко прераждане, получавате най-голяма възможност
не само да бягате най-бързо в този живот,
но също и получавате голяма възможност, ако можете да удовлетворите вашия учител
във всяка област на живота си, бъдещите\Nви прераждания да бъдат по-леки,
по-просветляващи и по-удовлетворяващи. Ще можете\Nда намалите бъдещите си прераждания.
Ако трябва да се преродите още петдесет, шестдесет,\Nсто или двеста пъти,
ще можете да го направите за може би десет, двадесет,\Nили тридесет прераждания, но бъдете сигурни,
че тук няма никой, който да може да каже: „Няма да се прераждам повече“ или
„Няма да се интересувам от реализация на Бог“.\NБог няма да позволи на никого да остане нереализиран.
Те ще трябва да идват отново, отново\Nи отново, но въпросът е, че
ако в това прераждане, казвам го за вас,\Nне се възползвате
от вашата близост, връзка – вътрешна и външна – с мен…
ако не я използвате правилно,\Nтогава правите хималайска грешка.
Ще видите колко трудно, невъзможно е страданието,
през което минава всяко човешко същество. Вие, които сте\Nна духовния път, си мислите, че вашето страдание
е нетърпимо.
Но нямате представа как обикновените хора, които не са на духовен път – който и да е път, не непременно нашия –
хората, които не са на духовен път, вярвайте ми,
те ще трябва да стъпят на духовен път, или в това\Nпрераждане, или след десет-двадесет прераждания.
Без да навлязат в духовния живот, не е задължително да е духовен път…
Без да навлязат в духовния живот на молитва, медитация…
Вие сте ученици, имате път.
Буда, Кришна и останалите не са имали път,\Nте са реализирали Бог по силата
на своята медитация, стремеж и т. н. Така че, когато се преродите
с духовен учител… Рамакришна казваше:
„Кравата я има, млякото го има, но млякото не е в опашката
или в носа, или в ухото на кравата. Има особено място:\Nкагото стиснеш вимето, получаваш мляко.
По същия начин, когато духовният учител дойде, ако се възползвате
от сърцето на духовния учител или неговото
трето око… трудно е да се види третото око, но сърцето можете да видите.
Сега да се върнем на бъдещите прераждания.
Всяко прераждане…
ни дава преживявания,
може да ги наречете полезни или вредни, но тези\Nпреживявания водят човешките същества към
важна цел, но само хора, които са имали
духовно богатство – да речем мир, светлина,
блаженство от предишни прераждания
или са получили божествени качества благодарение на стремежа си,
Бог непременно ще им върне тези божествени качества,
за да започнат отново своето пътуване.
Със сигурност ще им ги върне и тогава ще им каже
да ги умножават все повече. Но въпросът е в това,\Nче има някои, милиони и милиарди хора на земята,
които ще започват новото си прераждане без никаква
божествена светлина, божествен мир или божествено блаженство.
А когато тръгнете по духовен път,
то е като да влезете в градина, най-красива градина.
Хиляди цветя има там, благоуханни.
Може да откъснете цветята, да имате преживяване, да поемете
уханието им, да го скътате в\Nсърцето си, във вътрешния си живот,
и да ги върнете обратно. Въпросът е:
хората, които са на пътя,
колко сериозно приемат духовния си живот?
Колко ценят духовния си живот, колко искат
да подържат вътрешната връзка с вътрешния си водач, с Всевишния?
От тях зависи.
Не може да се каже, че следвайки път, човек
е установил, установява или ще установи
най-близка връзка с вътрешния водач, с Всевишния.
Не, напротив, може да се случи, случва се и ще се случва пак.
Някои са приемали духовния живот безкрайно по-сериозно,
когато са се присъединили към пътя. Да кажем около 99%.
Не 100%, към 95% от учениците, когато са\Nзапочнали духовен живот,
са го приемали по-сериозно, отколкото сега.
Така че връзката, която са установили с Всевишния,
когато са приели духовния\Nживот сериозно… Ако същия този
дух го няма, няма го същия порив, същата
готовност, любов, посветеност и предаване, които са нашият път,
тогава естествено връзката, единството
или дълбокото чувство за техния духовен живот
ако ги няма…
Тогава какво се случва?
Независимо колко години – 20, 30 или 40 години,
ако го няма плача на сърцето,
изкачващия се плач,
ако пламъкът е угаснал, тогова как
може да се надяват, че в бъдещите си прераждания
ще могат да влязат в духовно семейство
или в добро семейство? Не, самозалъгват се.
Някои хора може да се родят в много богато семейство,
но от друга страна, само защото са се родили в духовно семейство, не могат да кажат,
че ще използват богатството правилно
или ще злоупотребят, или ще станат небожествени\Nхора и ще разрушат всичко.
Така че и тук много, много ученици,\Nкоито са се присъединили към Пътя,
имаха много, много искрен стремеж, посветеност, но после с годините
очакваха духовният живот да им даде определени\Nнеща по техен собствен начин.
Духовният живот…
няма да им даде нещо, за да ги удовлетвори.
Те може да мразят духовния живот, Всевишния, учителя, може да правят всичко,
но тогава идва въпросът: докато са в лодката…
на Пътя, те отиват далеч, по-далеч, най-далеч.
Най-далеч по отношение на съзнание, единство, будност.
Така че, ако сте на пътя да речем тридесет години\Nили още, още, още, не може да кажете,
че само защото сте на Пътя 30, 35 или 40, 50 години,
духовният учител или Всевишият е длъжен
да прояви специално предпочитание към всички вас.
Ще видите дали сте поддържали същите
вътрешни стремеж, посветеност, любов, преданост, предаване
или любов към вашия духовен живот.
Не може да кажете: „О, посветих целия си живот“.
В началото на живота е едно,
но сега животът ви е напълно различен.
Сега сте на Пътя, но вниманието ви,
загрижеността ви за външния живот, другия живот, е много по-голяма.
Физическото ви съществуване е тук, но менталното, виталното –
това съществуване е някъде другаде, някъде другаде.
Така че може би не сте…
външно не сте като тези, които не следват никакъв път,
но ако стремежът ви е значително спаднал
и е стигнал дъното – аз го наричам „бездънна бездна“ –
вие с нищо не сте по-добри от тези,\Nкоито не се молят и медитират съзнателно.
Сега пак се връщам на прераждането, защото
когато си заминете, ще отидете… от друга страна някои,
ако следват нашия път
любящо, предано, душевно, всеотдайно, тогава
когато те си заминават, аз ще
дойда лично или ще пратя
представители. Но в бъдещия живот…
Моля, не мислете, че това е вашето\Nпоследно прераждане, казвам го на всички ви.
От друга страна, виталът във вас понякога
ще желае да се завърне,
но сърцето ви няма да иска да се върне заради страданието.
Но независимо дали ви е страх от
бъдещия живот, независимо дали го искате или не,
тези неща няма да бъдат взети предвид,\Nзащото ще трябва да се връщате отново и отново.
Не само вие, всяко родено човешко същество.
И Бог е търпелив, безкрайно търпелив, Той ще ви прати.
Така че, ако човек е мъдър и иска двойно, тройно подобрение,
ако иска да е изключителен бегач и намери треньор
или има талант, той определено бяга по-бързо.
И така, ако навлезете в духовния живот, ако имате учител\Nи ако имате вътрешен водач, тогава естествено
ви е дадена щедрата възможност да бягате бързо, по-бързо, най-бързо.
Но тогава идва въпросът: дали сте в лодката, дали сте на Пътя,
дали искате да напредвате най-бързо
или искате да вървите със скоростта на индийска волска кола?
Можете, но въпросът е:
веднъж започнали маратон,
можете да спрете, да легнете, но охраната ще дойде и ще ви принуди да започнете
да бягате или да ходите, няма да ви позволи да напуснете
състезанието. Тук можете, но във вътрешния живот на вечността,
веднъж поели, трябва… дори да не сте започнали
днешното състезание, то ще настъпва отново, отново и отново…
безкрайни маратони, безкрайни…
трябва да участвате. Ако днес кажете: „Не съм готов, не ме интересува“ –
добре, но утре или вдруги ден ще сте принудени
да участвате в това вътрешно състезание, вътрешен маратон.
Някои бегачи бягат най-бързо, докато други са посредствени,
те трябва бавно, бавно да достигнат крайната цел.
Въпросът е: духовните учители на Пътя,
когато са давали обещание, че ще се върнат, всички –
уверявам ви, че никой не се е върнал и няма да се върне.
Камера и монтаж:\NКедар Мисани
