Откъс от Way to Go, разговор с д-р Джеймс П. Карс, преподавател по религия в Университета на Ню Йорк.
Текст
- Нека първо Ви попитам за философията на медитацията Ви, ще Ви попитам и за метода,
по който медитирате, но първо: каква е търсената цел в медитацията? - Всеки отделен търсач има собствена цел.
В моя случай, с медитацията се опитвам да се надмина.
Искам да направя вътрешния плач на сърцето си по-силен
и по-съвършен, това очаквам от моята медитация.
Има други, които очакват нещо друго от своята медитация. - Нека Ви запитам за това:
„вътрешният плач на сърцето“ – това значи ли, че по време на медитация се опитвате да слушате сърцето? - Да, аз плача със сърцето си, като в същото време се опитвам да почувствам
какво сърцето ми има да ми каже. - И оставяте сърцето да води, не му нареждате? – Не, никога не нареждам на сърцето.
Сърцето е това, което ми нарежда, сърцето e настроено в съзнателно единство
с душата, а душата е пряк представител на Бог на земята.
Така че се опитвам да следвам повелите
на сърцето си, а то слуша душата ми, която слуша Бог. - В това вслушване има ли ускорено пътуване, притегляне, по-голяма близост до Бог?
- Да. Когато вътрешният ми плач става по-душевен,
животът ми става по-плодоносен. Това получавам от плача на сърцето си.
Колкото съм по-душевен, толкова съм по-плодоносен. - Когато наставлявате ученици как да медитират,
кои са някои от типичните насоки, които им давате? - Казвам им да се молят душевно и да медитират предано.
В основата си е много просто, искам от тях да направят умовете си тихи и спокойни.
За да могат божествените мисли, божествената воля, да действат
вътре в тях най-свободно. Ако умовете им са обсебени
от съмнения, страх, тревоги и притеснения,
тогава няма да могат да медитират душевно.
За да медитират правилно, им казвам първо да изпразнят ума си. - Това е трудна задача. Има ли дисциплина, която следвате, начин на седене,
физически занимания, песни, на които ги учите? - Искам от тях да седят по правилен начин,
не е нужно да усвояват асани, физически пози
или пози от хата йога. Трябва само да седят правилно.
Могат да седят на стол или на земята, ако искат, трябва да се чувстват удобно,
каквото и да решат. Не живот на аскетичност, а живот на приемане.
Приемаме живота такъв, какъвто е, и се опитваме да надминем
настоящите си способности. Чрез молитва и медитация
се опитваме да надминем нашите способности.
