Компилация на няколко разговора и интервюта, в които Шри Чинмой разказва за източника на постиженията си, значението на добрата физическа форма и как да си поставяме нови цели, използвайки сърцето, а не ума.
Текст
- Бих искал да поговорим малко за атлетика.
Вие сте в книгата на Гинес и сте световен рекордьор по вдигане на тежести.
Повдигнали сте над 7000 паунда (3175 килограма),
доколкото разбрах, с една ръка? - Да, направих го два пъти:
веднъж с дясната ръка и веджъж с лявата. - Как го направихте? Това е оргомна тежест – 7000 паунда, Шри Чинмой!
Всичко, както казах преди, всичко е по милостта на Бог.
Ако се молим на Бог, тогава
каквото и да поиска Той да направи във и чрез нас …
Аз съм повдигал 100 пъти собственото си тегло.
А утре… нашата философия е философия на себенадминаването.
Не се състезаваме с никого.
Състезаваме се единствено със самите себе си.
Ако съм добър човек, се опитвам да стана по-добър. Ако съм по-добър, се опитвам да стана най-добър.
Но не като се състезавам с другите.
Аз познавам само собствените си ограничения,
Зная колко ограничения имах вчера,
колко слабости. А днес се опитвам да ги намаля.
Утре ще се опитам съвсем да ги смаля.
Утре ще направя нещо в моя свят на вдигане на тежести.
Преди около две години повдигнах тежест колкото телесното си тегло.
По това време моето тегло беше 156 паунда (70 кг) и аз го вдигнах 100 пъти.
Пред международен съдия.
Същият съдия ще дойде утре да ме проверява
и аз ще се опитам да подобря времето си.
Преди беше 23 минути,
а утре ще се опитам да го постигна за 15 минути.
Това е себенадминаване.
Аз се състезавам със себе си. Така ние се опитваме да подобрим не само тялото,
но и ума, сърцето и всичко, което имаме и което сме. - Защо е важно да се работи за физическа сила, както и за духовна?
- Физическата сила …
Ако сме физически силни… Аз не казвам, че трябва да сте най-силният човек на света.
Не искам да бъда най-големият борец или боксьор. Не!
Но ако имаме физическа сила, но не за да се бием, това храни нашия ум.
И витала също. Това е нещо, с което си служим за добри цели.
Ако съм много слаб – слаб физически, слаб умствено –
то всяка сутрин, щом се събудя, ще имам главоболие, стомашно неразположение и много други страдания.
Но ако съм физически добре … Тук физическата сила означава да си в добро физическо състояние.
И ако аз съм в добро физическо състояние, тогава рано сутринта ще мога да се моля и медитирам и да правя каквото е необходимо.
Затова добрата форма е толкова важна за нас.
Ако силата идва от добрата физическа форма, мисля, че това е приемливо. - Вие започнахте да вдигате тежести преди няколко години.
- Преди 3 години.
- Преди 3 години. Вие бяхте на колко? – Тогава бях на 54 г.
- И на това видео, което подготвихме предварително, за да можете да коментирате, докато го гледаме,
Вие повдигате повече, отколкото тежите. Вашето тегло е 70 кг. - Моето тегло беше 70 кг, а тук тежестта е 70.5 кг.
Значи сега повдигате повече от собственото си тегло.
И сте повдигали към 3175 кг с една ръка?
Обикновено го правите с дясната ръка, а тук го правите с лявата.
Защо? - Така стана, че опитах с дясната ръка, но не се получи.
А пък с лявата ръка успях.
Но съм много щастлив, че успях с лявата ръка за първи път пред камера. - За първи път по телевизията.
Но за Вас вдигането на тежести само по себе си не е важно, не го правите, за да поставяте световни рекорди. - О, не! Далеч съм от това.
Старая се само да увелича възможностите си, вътрешни и външни.Състезавам се само със себе си, никога с другите.
И ако имам добри качества, аз се опитвам да ги увелича, а ако имам лоши качества, се опитвам да ги намаля.
Ако сме в света на желанията, ние се опитвамеда намалим желанията си.
А ако сме в света на стремежа и молитвата, се стараем да ги увеличим.
Ние имаме и добри, и лоши качества.
Ние се опитваме да увеличим добрите си качества, като дисциплинираме живота си,
и да намалим лошите си качества, отново като дисциплинираме живота си.
Дисциплината е от първостепенно значение. - Но Вие не сте целили да ставате професионален състезател по вдигане на тежести?
Не. Далеч съм от това. Аз само се стремя да бъда добър гражданин на света.
Опитвам се да стана добър инструмент на моя Господ Всевишен. - Това е разбираемо. Но във всички случаи е малко необичайно – да се захванете с вдигане на тежести на 54 г.
На 54 г. много хора започват да мислят за пенсиониране.
Но на 54г. вие сте по-активен от повечето хора, които са с 20 – 30 години по-млади. - Нашият живот на молитва ни е научил, че всички сме деца. Деца на Бог.
Ако мислим и чувстваме, че сме деца на Бог,
тогава няма такова нещо като възрастова граница.
Да, аз съм на 56 г., но не се чувствам на толкова.
А пък може да има хора, които са на 20, но вече се чувстват осемдесетгодишни.
Всичко е състояние на ума. Умът ви кара да си мислите, че сте слаби, безполезни.
Но същият ум може и да мисли, че сте силни и че можете да постигнете много неща. - Вярно е. Нещо като силна форма на позитивно мислене.
Особено за хората, които гледат сега това шоу.
Ние сме прекалено склонни към отрицание.
Лесно се тревожим, губим надежда, депресираме се. Ако питаме някого: Какво те безпокои? Отърси се от това! – Не мога, не мога да се избавя.
Мисля, че е нормално да се чувстваме така, но трябва да можем и да се измъкваме от това. От стреса и безнадеждните моменти. - Мисля, че и медиите не ни помагат в това отношение. Придават огромно значение само на младостта.
И ако човек поостарее, си казва: „Аз не мога да направя това, твърде съм възрастен.“
Също така наблягат на отрицателното, казват: „Зимата е студена тази година, трябва да взимаш лекарства.“
Уж да се предпазят от настинка.
А Вие не боледувате много често, нали? Не хващате грип? - За щастие, не. Защото дисциплинираният живот винаги ни помага и ни защитава.
Ако сме в света на дисциплината през цялата година, можем да се преборите със студа, жегата и т.н.
Защото, щом извадим наяве вътрешната си сила, ние можем да приемем външните предизвикателства много лесно. - Знам, че е така с тялото, когато вдигате тежести, но нещо трябва да става и с ума, когато го правите?
Какво се случва вътре във Вас при това физическо действие? Ние виждаме външния резултат, но какво се случва вътре във Вас, в ума Ви? - В ума си аз не позволявам на никаква мисъл да проникне.
Държа ума си абсолютно спокоен, тих и неподвижен.
Никаква мисъл не може да влезе в ума ми, когато вдигам.
Ако имам добри мисли, може да се разсея.
Ако пък имам лоши мисли, те могат да понижат съзнанието ми и да ме обезсилят.
Тук не е времето да се впускам в добри мисли или лоши мисли, само целта ми е важна.
Аз, като търсач, се опитвам да достигна целта си.
Така че между моята цел и моето усилие не трябва да има нищо и никой.
Аз съм само тук и моята цел е ето там.
Трябва да изкача Хималаите – в подножието съм, но трябва да изкача Хималаите.
Нищо не бива да ме възпрепятства, не позволявам на нищо да се намесва.
Аз съм пътник и просто изкачвам планината.
Джим Смит, регистратор на рекордите в Британската любителска асоциация по вдигане на тежести - Не мога да разбера как успявате да тренирате по 3 часа на тази възраст.
- Ако не го правя, например ако трябва да направя само 2 упражнения, после се чувствам умствено слаб.
Ако не изпълня всички упражнения от програмата си, аз се чувствам притеснен.
И ако не ги правя 2 или 3 дни, после се чувствам наистина зле.
Но все пак правя твърде много упражнения. - Склонен съм да кажа: да, Вие тренирате твърде много.
Но самият факт, че го правите, изхвърля всички мои критерии през прозореца. - Ако не ги правя, ставам умствено слаб и не мога да върша нищо друго.
Но сте прав, само като се върна от коледна ваканция, съм изпуснал много упражнения, но не страдам.
Мога да повдигам собственото си тегло.
Но въпросът е, че когато съм в Ню Йорк и не тренирам редовно, не правя всички упражнения, аз се чувствам тъжен.
Тъгата не е нещо важно, но усещам някаква умствена бариера.
Като че ли почвам отначало.
…в състезателният ми живот беше: ако има някой на света с моето тегло, който е подвигнал повече от мен,
то чувствах, че има цел, която трябва да постигна.
Както казах, на 100% се осланям на милостта, спускана отгоре.
Така че ми трябват поне 3 минути, преди да почна нещо.
Аз се моля, медитирам, концентрирам се и чувствам прилив на вътрешна енергия.
Също така не слушам страха или установените мнения, а правя всичко възможно най-бързо.
Правил съм много неща, които моят физически ум не може да възприеме.
Напълно се съгласявам с Вас, когато използвам ума си.
Но когато загубя ума си или се опитам да отида отвъд ума …
Виждам, че има бариера, която умът си поставя – напр. че трябва да стигнa от 1 до 2.
Но защо трябва да стигна от 1 до 2, ако има нещо, което наричам Милост?
Но защо трябва да стигна от 1 до 2, ако има нещо което наричам Милост?
Защо да не стигна от 1 до 10? И за щастие съм успявал да повдигам от 170 до 200.
И от 155 до 170 и 200. И 250.
Също, ако за един месец напредна съвсем малко, ще съм разочарован.
А ако повдигна 250, ще съм успял.
От 200 отивам на 250 и съм почти удовлетворен, но не напълно.
