Откъс от интeрвю с отец Том Хартман.
Текст
- Ние приемаме душата за пряк представител на Бог.
Нашата философия е, че душата предлага своята светлина.
Душата приема светлина направо от Бог
и благославящо предлага тази светлина на сърцето, ума, витала и физическото тяло.
Душата притежава безкрайно повече светлина от нашите тяло, ум, витал и сърце.
Така че душата получава всичко това от нашия Абсолютен Бог Господ Всевишен.
Нашата философия е, че душата…докато предлага…
Докато предлага благославящо своята светлина на тялото, витала и ума,
душата проявява своята божественост.
Все повече и повече тя прониква във Вселената надлъж и нашир.
Но всъщност тялото, умът и виталът са тези,
които в действителност получават светлина от душата. - Ние имаме схващане, че всеки човек в действителност е…
Въпреки че може да сме с различно обществено положение,
всеки човек е обичан от Бог и всички сме равни пред Бог в смисъл, че имаме душа и сме свързани.
Всеки човек е свързан с Бог и това не е нужно да се заслужи. То вече ни е дадено от Бог. - Бог ни е дал всичко, само че трябва да усетим.
Ние трябва да почувстваме, да разберем, че ни е дадено.
Ние знаем, че има нещо в нас, но трябва да го усетим,
да го поискаме като нещо свое, лично.
Бог… Ние не го приемаме. Ние се страхуваме от Него.
Боже мой, как е възможно? Аз съм толкова нечист, толкова неуверен. Как да го поискам?
Бог казва: „Не! Приеми ме като свой, напълно свой!”
Едно дете, докато си играе, се рови в калта, в глината, в пясъка.
Но то тича при майка си и баща си да го измият и почистят.
То знае, то е приело, че бащата – това е неговият баща,
че майка му е неговата собствена майка.
В нашия случай, понеже сме пораснали, ние смятаме,
че сме направили милион небожествени неща – как тогава да поискаме Бог да е наш, само наш?
Така че в деня, в който сме готови да обявим Бог за свой собствен,
Бог става жива действителност за нас.
