Текст
- Вие пишете и поезия. Знам, че поезията е много важна част
от духовния живот. Бихте ли прочели нещо от това, което сте донесли? Ще се радвам, ако ни почетете
избран откъс от Вашата поезия. – Благодаря.
Абсолютът
Няма ум, няма форма, аз само съществувам;
спряха всички желания и мисли.
Завърши танцът на Природата;
аз съм Това, което търсех.
Царство от Блаженство най-висше се рзбулва,
отвъд познаващия и познатото.
Най-сетне на необятен покой се наслаждавам;
лице в лице, сам пред Единствения.
Пресякох пътищата тайни на живота
и се превърнах в търсената Цел.
Истината неизменна е разкрита;
Божествената Душа и пътят – туй съм аз.
Духът ми изпита всички висоти.
В сърцето на слънцето аз съм безмълвен.
Не заменям нищо за време и дела;
моята космическа игра е завършена. - Това красиво стихотворение ми напомня за случая, мисля и Вие помните,
когато говорихте на моя лекция в Университета на НЙ, преди много години, срам ме е да кажа,
преди 12 или 14 години – за смъртта.
И Вашата философия за смъртта силно впечатли моите студенти, бихте ли я споделили с нас? - Да. За мен животът и смъртта са две стаи.
Когато се впусна в дейности, е животът, а
след това се нуждая от почивка и когато си почивам –
това е смъртта. Силно се нуждая от две стаи.
Известно време трябва да работя и известно време да почивам,
и двете стаи са от първостепенна важност. - Това означава ли, че преминаването от една стая в друга е прераждане?
- Абсолютно.
- Значи това не е единственото ни пребиваване в тази стая?
- Не, в крайна сметка се връщаме. Когато се нуждаем от почивка,
влизаме в една стая, която наричаме „Смърт“,
а когато искаме отново да проявяваме Бог, тогава влизаме в стаята „Живот“. - Говорите за тази стая, че е на действието – мисля, че нашите слушатели
ще се изненадат колко е дейна за Вас…
