Текст
- Има ли нещо конкретно, което искате да кажете
относно мира? - Аз съм човек на молитвата
и чувствам, че всеки ден,
душевно и предано,
всеки човек трябва да се моли.
И ако е възможно –
два пъти на ден:\Nрано сутрин
преди изгрев слънце
и вечер, когато слънцето залязва.
Това са часовете,
изпълнени с мир,
в които природата ни помага.
Рано сутринта и вечерта.
Ако човек може да се моли
душевно и ако може да медитира най-посветено
в дълбока тишина
два пъти на ден,
то аз чувствам,
че лицето на този свят
значително ще се промени.
Ние говорим за мир,
но не правим необходимото,
за да има мир.
Ние всички трябва да се молим и медитираме,
за да постигнем мир.
В противен случай ще има само говорене
тук, там, навсякъде,
и ще има просто дискусии,
но не и просветление.
Така че мирът е материя, която
ни просветлява.
И за да изучаваме тази материя,
ние трябва да се молим
и медитираме. - А ние постоянно мислим
единствено за себе си. Все „аз“…
Какво ще кажете за човека, който твърди:
„Не! Аз съм безсилен, аз не мога да направя нищо, аз съм сам…“? - Когато кажа:\N“Аз съм слаб, аз съм слаб“…
Ако се концентирам върху това, което казвам,
аз изпитвам голямо удоволствие, като заявявам
на света, че съм слаб.
Аз съм слаб, истина е, но
когато ви казвам, че съм слаб, аз изпитвам
несъзнателна, порочна радост, удоволствие.
Ако кажа обаче:\N“Аз съм силен“ –
не както
Юлий Цезар: „Дойдох, видях, победих.“ Не!
А така: „Аз съм силен!“ Защо съм силен?
Поради моята вяра,
вярата дълбоко в мен.
Аз обичам Бог.
Той ме дарява със своето състрадание
и затова съм силен.
Аз съм силен, защото
получавам безкрайната състрадателна светлина
от висините, от моя Господ Всевишен.
Така че тук малката … капка…
Аз съм капка и навлизам в океана.
Аз съм слаб,
определено, ако запазя моята инвидуалност
отделена от океана.
Аз съм капка и безкрайният океан е пред мен.
И ако се хвърля в океана,
тогава аз ставам неотделим,
никой не може да ме различи.
Ако съм слаб, тогава
безкрайната сила,
безкрайната мощ е право пред мен – Океанът.
Но тогава трябва да се гмурна дълбоко навътре,
за да стана неразривно едно с океана. - Аз четох, че според Вас
всеки човек е като цвете в хубава градина, което е наистина нужно.
Да,
Бог е нашият градинар
и в градината на неговото сърце
ние всички сме най-красиви цветя.
И той изпитва невероятна радост и удовлетворение
от нашето душевно ухание.
