Едно от най-ранните интервюта на Шри Чинмой за WOR-TV, дадено на 6 април 1977 г. в Ню Йорк. Защо идва в Америка, какво представлява Пътят на Шри Чинмой, вегетарианството, ограничената и неограничената свобода – са основни теми на разговора. Кратко изпълнение на есрадж.
Текст
- При нас е Шри Чинмой – ръководител на група за медитации в ООН,
автор на повече от 300 книги по медитация и йога,
освен това е художник и музикант.
Разбирам, че мога да се обръщам към Вас с „Гуру“
и че сте Богореализиран духовен учител.
Какво означава „Богореализиран“ и как човек може да го постигне? - Човек постига реализация на Бог чрез медитация и молитва.
Осъзналият Бога човек е този, който е установил
свободен достъп до Вътрешния Пилот в себе си. - Зад Вашия духовен път стои Вашата лична философия – каква е тя ?
- Моята философия е много проста – божествена любов,
божествена посветеност и божествено предаване,
за разлика от човешката любов, човешката посветеност
и човешкото предаване. - Как влияе това на решенията, които вземате в ежедневието?
- Влияе им във всеки един момент.
Когато предлагаме божествена любов, не очакваме нищо
от другите в замяна, просто обичаме, защото чувстваме,
че вътре в този човек съществува живата Реалност,
която наричаме Всевишен. Когато божествено
посвещаваме себе си на някого, чувстваме,
че достигаме до Източника в нас. А когато извършваме
божествено предаване, чувстваме, че нашата тъмна страна
се предава на най-светлата част в нас.
Това не е предаването на роба на господаря,
това е предаването на непросветлената реалност в човека
на най-просветлената реалност в него.
Ето така ги разграничаваме двете. - Току що имахме много дълга и интересна дискусия за медитацията.
Колко важна за Вашия духовен път е медитацията? - Това е най-важното нещо за нашия Път. Медитацията е важна
за целия път, който човек трябва да извърви. - Разбирам, че не сте привърженик на …, може да не го
произнеса правилно,… шаки йога? Можете ли да обясните
какво е шаки /хатха/ йога? Вие не сте нейн привърженик?
Практикувате ли някакви физически упражнения? - Не, не съм привърженик на хатха йога, на физическите пози.
Аз препоръчвам медитация, концентрация и съзерцание. - Имате ли мантра за всеки, за каквато говорихме преди?
- Не, не давам мантри, намирам, че е излишно. Не искам
да кажа нищо срещу хората, които практикуват мантра,
а само, че на нашия Път това е излишно.
Но за другите – сигурен съм, че е много ефективно. - Защо за Вас е излишно ?
- На нашия Път, когато предаваме волята си на Източника,
чувстваме, че Всевишният в нас ще ни води, напътства
и формира според Неговата вътрешна Воля. - Спазвате ли определена диета?
- Аз съм строг вегетарианец и всичките ми ученици са строги вегетарианци.
- Защо вегетарианство?
- Знаем, че дълбоко в нас имаме животински качества –
караме се, бием се, завиждаме на другите и вършим
много небожествени неща. Ако погледнем едно животно,
ще видим, че неговите животински качества и склонности
ги има навсякъде около нас. Ако ядем месо,
качествата на животинския свят навлизат в нас,
докато, ако се храним със зеленчуци, в нас влизат
деликатните качества на растителното царство.
Опитваме се да водим мирен и спокоен живот,
затова е препоръчително човек да е вегетарианец,
ако иска да ускори духовния си напредък. - Гурудев, наясно сте, че сега някои учени, сигурна съм,
слушат това, което казвате: ако човек яде месо,
придобива животински манталитет. - Човек става неспокоен – това е. Ние отчаяно се опитваме
да станем спокойни, тихи и мирни,
а това няма как да послужи на нашата цел. - Как ще отговорите на скептичния учен,
който пита: как ще го докажете ? - Духовността не е нещо за доказване. Ако знам,
че това, което правя ме удовлетворява, няма да се мръдна
и един инч, за да докажа на Вас и на когото и да било факта,
че се наслаждавам на това, на което следва да се наслаждавам.
Какво печелим когато доказваме нещо на другите?
Просто влизаме в света на объркването и противоречията.
След като знам, че се наслаждавам на нектар,
на божествено блаженство – нека целият свят ме критикува
и не ми вярва – няма да му обърна никакво внимание.
Ако знам каква е моята цел и следвам целта си,
а светът ми каже, че не съм стигнал дори
до началната точка – аз няма да имам нищо против. - Кажете ми … предполагам, че сте тръгнали от Индия,
роден сте в Индия, учили сте в Индия, бихте ли ни разказали
малко за вашето минало и защо дойдохте тук? - Дойдох тук, защото ми беше заповядано от моя Вътрешен Пилот.
Тази е причината да дойда тук – да Му служа,
като вдъхновявам Запада. Възпитан съм в духовна общност,
където останах 20 години. На дванадесетгодишна възраст
започнах да се занимавам с духовност. - Много хора биха искали да знаят – това е въпрос от Запада –
макар и не мой, чувствам се свободна да го задам на
Вътрешния си Пилот: защо напуснахте Индия,
защо много други духовни учители напускат Индия,
след като има голяма бедност и сериозни проблеми в Индия? - Нямам никакво право да говоря за другите.
Що се отнася до собствената ми духовност,
до моето идване на Запад, мога да кажа, че в моя случай
не правя никакъв избор, нямам собствена свобода.
Ако днес Вътрешният ми Пилот ми заповяда да се върна
в Индия, ще бъда най-щастливият човек. Винаги се вслушвам
в командите на моя Вътрешен Пилот. За мен няма
такова нещо като Америка, Индия, Европа или Африка.
Този свят принадлежи на моя Вътрешен Пилот –
днес Той иска да съм в Америка или в определен дом,
а утре може да ме помоли да отида в друг дом.
Аз винаги съм готов да се подчиня на Неговата заповед. - Как провеждатe вашите духовни лекции?
Повечето западняци знаят донякъде какво е литургия,
католическа църква, протестантска церемония или
еврейска церемония. Можете ли да опишете Вие какво правите? - Провеждам беседи и отговарям на въпроси, а също така
уча учениците си по света как да медитират.
Написал съм, както знаете, много.
Също така им помагам вътрешно.
Поради Своята безкрайна щедрост Бог ми даде
способността да общувам с душите на търсещите.
Аз уча душата как да убеди стремящото се сърце
и търсещият ум да се молят и медитират.
Занимавам се главно с душите.
А когато душите ръководят хората, чувствам,
че това е най-ефективно. В противен случай, когато
дадете мантра на някого или го помолите да практикува мантри,
умът излиза на преден план, а умът обърква, нужно е
да бъде отстранен. Ако започнем нашето пътешествие
направо в сърцето или със сърцето, тогава се отъждествяваме
с него и тук можем да установим нашето неделимо единство
с душата, точно тук в сърцето.
Нашият път е Път на сърцето, а не на ума. - Знам от вестниците, които писаха, че сте подарили
колекция от Вашите книги на кмета Бийм,
и книгите са били високи 7 фута! Което със сигурност
е много интересно – почти колкото нашия уважаван кмет!
Но бих искала да зная как медитирате, как преподавате
и колко време отделяте за писане. - Аз съм първият човек, който не би повярвал на всичко това.
Аз съм просто инструмент на моя Вътрешен Пилот.
Ако човек предаде волята си на Вътрешния Пилот,
няма такова нещо като невъзможност.
Вътрешният Пилот е този, който прави всичко в и чрез мен,
и аз се опитвам да се превърна в Негов съвършен инструмент. - Разпределяте ли времето си през деня,
за да изпълните определени задачи? - Не, нямам специален график. Изцяло завися от Неговата воля –
в този момент Той ще ме помоли да направя нещо,
в следващия момент ще ме помоли да направя нещо друго.
В живота ми няма строго правило –
да трябва да посветя няколко часа на нещо. Разбира се,
когато имам да посещавам различни места – аз ръководя
центрове – това го правя в определено време, по график.
Но когато става въпрос за композиране на песни, писане
или рисуване, нямам фиксиран график. - Забелязвам, че сте донесли със себе си музикален инструмент.
Бихте ли ни го показали. Кажете ни какво представлява?
И може би ще ни изсвирите нещо. – Благодаря. - Как се нарича този инструмент?
- Нарича се есрадж, това е индийски инструмент.
- И го използвате във вашата дейност?
- Това е един от инструментите, които използвам. И няколко други.
- Съжалявам, че ви прекъсвам, но има още няколко въпроси,
които бихме искали да ви зададем. Това музикално
произведение ваша композиция ли е? – Да, моя композиция. - Предполагам също, че рисувате? – Да, рисувам.
- Какви картини обичате да рисувате?
- Рисувам предимно абстрактни картини.
- Учили ли сте изкуство?
- Никога не съм учил изкуство. Предадох волята си
на волята на Всевишния. Просто се опитвам да стана
Негов смирен инструмент. - Едно от нещата, които бих искала да знам, тъй като
за първи път имам шанс да говоря директно с Гуру,
е защо имаме толкова много проблеми – в момента
сътрудничите с ООН, имате център за медитация –
защо има толкова много конфликти – имаме конфликт
в Африка, имаме повече престъпления по улиците?
Какъв е проблемът, как го виждате? - Проблемът е, че ценим ограничената си свобода,
а не искаме да влезем в безграничната свобода.
Ограничената свобода е танцът на егото – „аз“ и „моето“.
В момента, в който можем да кажем, че принадлежим на Бог
и само на Бог, тогава всички проблеми престават да съществуват.
Когато казваме „аз“ и „моето“, ние се радваме на много ограничена
свобода, но в момента, в който можем да кажем „Ти“ и „Твоето“
можем да се насладим на неограничена свобода. - В момента, когато казваме …? Кажете го още веднъж.
- „Ти“ и „Твоето“ – тогава се радваме на неограничена свобода.
Но ние не искаме неограничена свобода.
Страхуваме се, че ако се опитаме да се насладим на
неограничената свобода, ще загубим собственото си
съществуване като малката капка. Капката се страхува
от могъщия океан. Но когато капката влезе в океана,
виждаме, че тя не губи своята индивидуалност и личност,
а се превръща в могъщия океан и нейната индивидуалност
и личност стават безкрайно по-големи от това, което са били преди.
В това време не можем да отделим капката от могъщия океан
и затова казваме, че тя е самият океан.
Страхуваме се от Безкрайността, наслаждаваме се
на ограниченото съществуване. В момента,
в който се опитаме да се насладим на безкрайното
божествено съществуване, ще сме в състояние
да се освободим от мрежите на невежеството,
на които съзнателно се радваме сега, тук и навсякъде. - Възможно ли е хората, които не споделят вашето религиозно убеждение…
- Извинете, моето не е религия, моето е просто Път.
Ние вървим по Пътя. Религията не е същото като Пътя.
Ние вървим по Пътя – вие можете да практикувате вашата религия,
тя може да практикува своята религия и аз мога да
практикувам моята религия. Когато вървим по Пътя,
няма противопоставяне и можем да достигнем крайната си Цел. - Не съм го осъзнавала. Приемат ли Ви хората в ООН?
- Да. Те са много мили с мен и наистина следват нашия Път
с изключителна искреност – онези, които идват и
се присъединяват към нас по време на медитацията. - Благодаря Ви, че бяхте с нас Гурудев Шри Чинмой!
Автор, художник, лектор и ръководител на група за медитация в ООН.
