Използвани са откъси от интервюта и лекции, в които Шри Чинмой отговаря на въпроси за същността, общото и различното между молитвата и медитацията.
Текст
- Какви напътствия давате на тези,
които искат да се доближат до Бог,
да станат по-вярващи и по-духовни? - Казвам им да правят две неща: да се молят и да медитират.
Когато се молят, нека да помнят, че разговарят
със своя Небесен Баща.
А когато медитират, нека да чувстват,
че техният Небесен Баща им говори, а те трябва да слушат.
Това е разговор. Сега ние двамата разговаряме,
ако единият запази мълчание, другият не може да направи нищо.
Нужно е да има постоянна връзка между нас,
както между търсещия и Бог е нужно да има постоянно общуване.
Когато търсещият иска да каже нещо, той трябва да се моли,
а когато иска да научи нещо, трябва да медитира.
Когато медитирам със събрани ръце, аз призовавам.
Издигам се, сякаш изкачвам стълба,
издигам се, за да бъда в нозете на моя Господ Всевишен.
Издигам се, издигам се и достигам състояние на съзнанието,
когато виждам моя Възлюбен Всевишен
и веднага докосвам нозете Му, и съм в нозете Му.
А когато медитирам ето така… ставам напълно спокоен
и тогава Той слиза при мен.
Той се спуска, влиза в сърцето ми и ми дава послание.
А аз се опитвам да го изпълня. - Бихте ли казали какво представляват молитвата и медитацията?
- Молитвата може да постигне всичко.
Медитацията също може да постигне всичко.
Понякога, когато се молим, се чувстваме напълно безпомощни.
Молим се съвсем безпомощно: „Господи, ела и ни спаси, спаси ни!“
Нашето усещане е, че сме напълно безпомощни
и някой, за Бога, ще дойде и ще ни помогне.
Но медитацията ни кара да чувстваме, че има някой,
когото познаваме, който ще дойде да ни спаси.
Той е нашият баща, Вечният Баща.
Когато се молим, имаме усещането, че сме на улицата
като просяк, който чука на нечия врата.
Ако човекът е така добър, ще отвори вратата
и ще ни даде това, от което се нуждаем.
Когато медитираме, имаме друго усещане.
Чувстваме, че целият свят е наш, и щом чукаме на вратата,
Този, който е нашият Баща, ще я отвори.
Ние сме убедени, че човекът, който ни помага в това,
от което се нуждаем, е наш приятел, наш Баща.
Когато се молим, просто чувстваме, че някой от висините ще дойде
и ще види кървящото ни сърце, ще го почувства.
Медитацията ни дава усещането, че човекът, към когото се обръщаме,
е наш близък, ние сме го познавали, ние го познаваме,
той е нашият Вечен приятел.
В молитвата също чувстваме, че Бог-Бащата е наш приятел,
но когато се молим, не сме сигурни,
че Той ще дойде и ще удовлетвори нашето желание или стремеж.
Когато медитираме, имаме повече сигурност в живота си,
защото вече сме почувствали, че Го познаваме,
че Той е нашият Баща, и сме уверени, че ще ни изслуша,
колкото и пъти да му се молим.
В молитвата няма сигурност,
тя действа като просяк – може да чукаме
на нечия врата дълго време и няма гаранция,
че човекът, който е вътре, ще дойде и ще ни отвори.
Но когато медитираме, имаме вътрешна сигурност,
че има някой много близък, който ще дойде и ще ни отвори вратата.
И така, когато се молим, ние се издигаме,
за да видим нозете на Бог.
Когато медитираме, нашата цел е
да видим и докоснем нозете на Бог, да бъдем винаги в нозете Му.
Когато медитираме ето така… ние Го сваляме при нас.
Това е като хвърчило – когато го пуснем, то се издига,
издига, а после го сваляме. Когато медитираме,
ние Го притегляме в сърцето си и Му даваме да си служи с нас.
Молитвата се издига, за да видим нозете на Бог,
а медитацията притегля към нас
Окото-Състрадание и Нозете-Опрощение на Бог.
Едното се издига, за да види, другото се спуска, за да донесе. - Грешка ли е тогава да молим за нещо,
вместо просто да общуваме с Бог? - Не, не е грешка. Ако се молим за нещо добро – това не е грешка.
Ако виждам, че умът ми ме притеснява, пълен е със съмнения,
подозрения, гняв и т.н., и се помоля на Бог: „Моля Те, моля Те,
премахни моите съмнения, подозрения, безпокойства,
притеснения и много други отрицателни сили“ – това е хубаво.
Но ако се молим на Бог да ни даде десет къщи, двайсет коли –
това е лошо, това са притежания. Ако се молим на Бог
да дойде и със Своето Състрадание да ни просветли,
защото умът ни се съмнява
и ни създава проблеми – нашият ум е подозрителен –
Бог е готов винаги да ни помогне, шом се молим за нещо добро.
Трябва да сме наясно за какво се молим – дали се молим Бог
да дойде и да премахне нашия страх, съмнение и безпокойство,
или се молим за материален успех.
Ако се молят заедно, по възможност, ще е по-ползотворно.
Но ако не могат – какво да се прави?
За вас самите е по-добре, ако можете да медитирате заедно.
Някои си мислят, че веднага щом видят друг човек,
вдъхновението ще изчезне, стремежът ще изчезне.
Идеалният начин е да медитирате заедно
и да се молите заедно възможно най-често,
защото това е колективна работа и е добре да се прави по-често. - Когато казвам, че се молим на Бог, става дума за разговор.
Когато се молим на Бог ето така…
незабавно чувстваме, че Бог е малко над нас, някъде по-нагоре,
слуша нашите молитви и ни отговаря.
Когато медитираме, долавяме, че той не е там горе,
а е тук, в сърцето. Това са два начина – единият е, когато аз говоря на вас,
а другият – когато вие говорите на мен.
Когато се моля, чувствам, че Той е горе и ме слуша,
слуша какво казвам. Когато медитирам, усещам, че Той ми говори:
„Направи това, направи онова.“ – Той ми казва какво да правя.
Ако приемете Бог, ще имате чувството, че Той е вътре във вас,
и тогава ще можете да разговаряте безкрайно.
Нашият ум ни казва, че Бог е някъде другаде, някъде горе.
Трябва да убедим ума, че ако се обърнем към Бог, Той ще ни изслуша.
Ако можем да отидем отвъд ума, ако живеем в сърцето,
ще можем да разговаряме постоянно, безсънно.
