Редовност и точност

Миналият ден казах:
Моля ви, опитвайте се да ставате в 6 часа сутринта, дори ако си лягате в 5:30.
И медитирайте поне 10 минути.
После можете да си легнете. Но ако станете, ще съм много щастлив.
А ако спите, Бог не ви посещава.
След това можете да медитирате в 4 часа, в 5…
Вместо в 6.
Преди 6 сутринта можете да медитирате по всяко време.
Но след 6 часа, ако е просто невъзможно, ако сте болни
и ако страдате от сериозни умствени проблеми и подобни, какво можете да кажете.
В противен случай старайте се да медитирате всеки ден в 6 часа.
Дори ако си легнете в 5:30 сутринта.
След медитацията, можете да си легнете отново.
След медитацията
можете отново да поспите около половин час, час, два часа.
Но се старайте да медитирате в 6 часа сутринта.
Но ако не спите достатъчно,
и сте в добро настроение,
Но така или иначе, ако искате да дадете предимство на медитацията си,
тогава можете да медитирате в 4:30 или в 5 часа сутринта.
Но не преди полунощ.
Ако си лягате в 9 или 10 часа вечерта,
и към полунощ медитирате,
това няма да се брои.
Трябва да е след 2 часа сутринта.
Вашият Гуру ставаше в 2:07 часа в продължение на много години.
Тук също ви казвам: след 2 часа сутринта.
Ако искате да медитирате между 2 и 6 часа сутринта, правете го за 10 минути или повече.
Но не преди 2:00.
Между 3:00 и 4:00 се казва, че е часът на Бог,
Брахма Мухутра.
Между 2:00 и 6:00,
ако искате, медитирайте.
Но ако сте много, много болни, уморени и изтощени, тогава какво можете да направите.
Когато и да станете, дори след 6:00 часа, добре.
Но атмосферата и природата стават много, много неспокойни.
Тяхното неспокойствие навлиза в нас.
Обикновено…, моят отговор:
По онова време беше винаги нагоре!
Птичката летеше нагоре.
Тя нямаше да се спуска надолу.
Дори ако се издигам нагоре, отивам бавно.
Не вреди, но отивам там.
Но сега птицата не прави това.
Сега тя гледа надолу
и казва: „Боже мой,
наистина ли съм отишла толкова нависоко?
В онези дни полетът се изкачваше нагоре през цялото време, не се оглежда.
Сега гледаме и виждаме: наистина ли съм толкова нависоко?
Но знаем, че целта ми е да се движа така.
Не да гледаме целта, а гледаме надолу.
И само да сте на 5 инча по-високо, ние се поласкаваме.
О, Боже мой, толкова съм нависоко!
Толкова съм нависоко!
По онова време, когато се издигах нагоре…
Но дори тогава чувстате: не съм се изкачил, не е достатъчно високо.
Така че по онова време си казвате: толкова съм нависоко, но дори тогава не е достатъчно.
Сега гледате надолу от тази височинка: толкова съм високо, толкова съм високо!
Сънувам ли? А сега разстоянието.
Гледаме разстоянието.
Това разстояние цените много повече от разстоянието по онова време, когато бяхте толкова нависоко.
Това е нещото, което знаете: високо съм, по-високо.
Но си мислите: „Не съм доволен.
Не съм достатъчно нависоко, полетът ми не е достатъчно висок.“
Сега, ако се молите един ден и ако две седмици дори да не се молите,
незабавно си казвате: „О, молих се!“
Две седмици си мислите за времето, когато един ден се молихте много искрено.
А в онези дни, ако дори и един ден не се молeхте сериозно,
нещо ви глождеше.
„О, Боже мой, не медитирах добре тази сутрин.“
Вечерта ще сте нещастни, че не сте имали най-добрата медитация.
Сега, ако имате добра медитация един ден,
ще се опитате да я помните за две седмици.
Не всеки ден имате добра медитация, но си спомняте.
Като тенесист. Имате няколко тенесисти.
One good shot, they remember. Те си спомнят един добър удар.
Готови са да загубят всички геймове.
Един добър удар те помнят три седмици.
Спомнят си онзи удар. Високо ценят добрия удар.
После всеки ден те губят всички геймове,
в продължение на дни и седмици, но си спомнят онзи определен ден.
Но в онези дни не беше така.
Ако играеха, да кажем, два гейма,
във всеки гейм те искаха да дадат най-доброто.
Те не мислеха за първия гейм.
Ако са имали добри удари, те не ценяха това.
Те само мислят за втория гейм,
че трябва да имат по-добър удар,
по-добър, по-мощен удар.
Така че виждате, че по онова време целта беше напълно различна.
Сега ценим един ден, един удар в продължение на три седмици.
Казвам ви: инструменти.
Бог ни е приел за Свои инстументи,
избрани инструменти.
Колко вяра Той може да има в нас.
Всеки е Божие дете. Никой не го отрича.
Но на един Бог казва: „Отиди на пазар
и ми донеси достатъчно храна.“
На друг казва:
„Ела и остани тук. Ще дойдем и ще ядем.“
Но сега на този, на когото Бог е възложил отговорност,
му е дал и способност.
На онзи, когото е изпратил на пазар, също е дал способността.
А от този, когото е помолил да остане тук,
Той също очаква, че този човек ще остане тук спокоен и тих,
че ще седи, а не спи. Да седи на място.
Храната пристига.
Но сега този, който е седнал, казва: „Не върша нищо.“
„Къде е моят дълг?“
Бог го помоли да седне, не го помоли да спи.
Но не: “Тъй като Бог ме помоли да седна, аз мога да спя.”
А другият, когото изпрати до пазара,
не спи по пътя. Той отива там, изпълнява своя дълг,
като се вслушва в Бог.
Но онзи, когото е помолил да седне, трябва да седи.
Но той прави още една крачка.
“Не, тъй като нямам какво да правя…” Имате какво да правите – послушание!
Той ви е помолил да седнете. Не ви е молил да лягате, да спите.
Но вижте другия, каквато работа е трябвало да свърши, той свършва. Той отиде на пазар и накупи.
Докато този, вместо да седи правилно,
започна да лежи, спи и хърка.
Всеки един.
Бог е дал на всеки един да прави нещо.