Текст
Нашият път е път на любовта, посветеността и предаването.
Ако обичаме някого, знаем, че мъдростта се е зародила в нас.
Защо обичам някого, защо те обичам?
Защото една мъдрост е зазорила в моето стремящо се съзнание,
че аз и ти сме едно, че нашият източник е Бог.
Тогава, ако знам, че ти си приятел
или някой, който постоянно върви по пътя на вечността,
няма ли да ти служа?
Вървя заедно с теб по улицата, по пътя, и ти се нуждаеш от нещо.
Аз ще ти помогна. Когато се нуждаеш от нещо, ще ти помогна, когато аз се нуждая от нещо, ти ще ми помогнеш.
По пътя на вечността вървят заедно двама синове.
Когато на мен ми е нужно нещо – ти ще ми услужиш, когато ти се нуждаеш от нещо – аз ще ти дам. Това е преданост.
Ние посвещаваме себе си на най-висша кауза.
Ние вървим към крайната цел, така че се нуждаем един от друг.
Ти се нуждаеш помощта ми, а аз от твоята.
Затова аз посвещам себе си на Всевишния в теб, ти се посвещаваш на Всевишния в мен – това е преданост.
Докато пристъпваме, крачим, тичаме по пътя на вечността,
чувстваме върховната нужда от предаването.
Понякога чувстваме, че сме обречени на разочарование.
Скоростта ни не е задоволителна.
Искаме да бягаме най-бързо, но не можем. Тогава душевно предлагаме резултата…
