Интервю на Махашамрат Бил Пърл, пионер в културизма, с Шри Чинмой относно възрастта, старостта и други теми.
Текст
Възрастта е в ума, а не в сърцето.
Ако можете да живеете в сърцето и за сърцето, то тогава няма да има никакво възрастово ограничение.
Сърцето е като дете. То не знае, то не иска да знае на колко години е.
То само играе тук, там и навсякъде.
Ние също се опитваме да играем по съвсем същия начин като дете в градината на нашето сърце.
- Какво мислите за разпространеното в Америка вярване днес,
че хората трябва да бъдат „пускани на паша“ след 40-годишна възраст?
Това не са мои въпроси, Гуру. - Не, аз просто казвам, че съм виждал 80-годишен, който живее активно като 16-годишен.
В същото време съм виждал и 16-годишен, който живее все едно е с единия крак в гроба.
Така че отново достигам до твърдението, че възрастта е в ума.
Ако можем да опростим живота си и да усетим вечното дете в себе си,
тогава можем да вървим напред, да летим нагоре, да се гмуркаме навътре
за наше дълбоко удовлетворение. - Не съм сигурен. Може би вече сте отговаряли на този въпрос.
Та въпросът е: Каква е Вашата философия за възрастта? - Моята философия е много простичка:
Никога, никога, ама никога да не мислим за възрастта.
Ние имаме много, много важни неща да постигнем в живота си.
Ако мислим за това на колко сме години, то ние сме обречени.
Ние се разочароваме, когато преминем границата на 50-те.
Но ако сме достатъчно мъдри, ако сме мъдри в подходящия смисъл на думата,
то няма такова нещо като невъзможност. Ние можем да преминем
далеч отвъд ограничението на възрастта, да завършваме нещата едно след друго. - Това е относително дълъг въпрос, Гуру.
Написали сте хиляди песни, изнесли сте над 600 концерта за мир по цял свят, написали сте хиляди книги.
Също така сте плодовит художник и атлет от световна величина.
Можете ли да ни разкажете за своя неповторим подход?
Как използвате медитацията и как можете да постигнете толкова много за толкова
малко време, което Ви остава с Вашия начин на живот? - Медитацията е тайната, единствената тайна в моя живот.
Благодарение на моите молитви и медитация аз успявам да сваля безкрайната Милост отгоре.
Аз изцяло завися от Божията Милост.
Казвам на света, че не искам да бъда себедостатъчен. Никога!
Искам да съм Богоумел. Бих искал да бъда скромен инструмент,
избран инструмент на Бог, за да Го радвам по Негов Собствен Начин.
Казвал съм го най-искрено: всичките ми постижения изцяло се дължат на Милостта свише.
Тази Милост е безусловна! Не защото съм правил това или съм се молил, или съм медитирал, не!
Всичко, което съм получил отгоре или отвътре, е безусловно.
Бог, поради безкрайната си Щедрост, изразява във и чрез мен,
и се опитвам да бъда възможно най-смирен, възможно най-скромен,
за да може Той да изрази Себе Си пълноценно във и чрез моето посветено служене на човечеството. - Още два въпроса, Гуру.
Какво представлява един обичаен ден за Вас, ако съществува такова нещо като „обичаен ден“? - Рано сутрин, в ранните часове на утрото след 2:30 или 2:45 аз медитирам час, час и половина.
После пея около 30 песни, посветени на божественото, предимно на бенгалски език.
Аз пея и свиря на синтезатор. След това около 45 минути правя упражнения за разтягане,
между 45 и 50 минути. После тренирам, упражнявам се с машина за около час.
По-нататък свиря на музикални инструменти. Първият ми инструмент е цигулка.
Свиря около 20 минути и после свиря на виола, есраж, чело и още няколко – пет или шест – инструмента.
След което композирам, ако съм в настроение.
Композирам песни, закусвам и навлизам в суматохата на живота.
Имам ученици по цял свят, около 7000 ученици, които са изключително добри
и състрадателни да бъдат в нашата лодка.
Като глава на духовна група се старая да приема всички техни мъки и радости
като мои, напълно мои. И се опитвам да бъда инструмент, да им служа
в многобройните им проблеми. Аз приемам техните проблеми за мои собствени
така, както смятам техните постижения, с които се гордея, за мои, мои собствени.
После в някои дни рисувам, в други дни вървя около миля и половина.
И отново в късния следобед правя упражнения.
Вечер правя упражнения, за да поддържам тялото си здраво.
В нашата философия добрата физическа форма е от огромно значение.
Тялото и душата трябва да вървят заедно.
Тялото е храмът, а душата е вътре в олтара.
Без олтар храмът е безполезен и обратното – без храм душата (олтарът) е безполезна.
Така че те вървят ръка за ръка, както едно цвете, което има едновременно красота и аромат.
Красотата и ароматът на цветето трябва да вървят заедно.
По подобен начин нашето тяло – храмът, и душата – олтарът, трябва да вървят заедно.
През деня отново аз имам собствените си вътрешни начини да медитирам, да съзерцавам.
Също така през деня се опитвам да решавам проблеми чрез сваляне на Милост отгоре.
Около полунощ, понякога в 12:30, а понякога и в един часа, аз се оттеглям,
лягам си. Обикновено спя по два часа,а понякога и три.
Отново, има много нощи, продължителни нощи, когато не мога да си легна
именно защото съм преизпълнен с проблеми. И когато се опитвам да разреша една трудност, уви,
аз виждам как много, много още проблеми идват и навлизат в мен и не ми позволяват да заспя.
Понякога цяла седмица и дори повече не мога да спя, дори да дремна.
Дори за един-единствен миг не мога да заспя,
защото приемам проблемите на моите ученици като мои собствени, изцяло мои.
Когато мога да разреша проблема им, чувствам, че съм най-щастливият човек тук на земята.
Освен това през деня аз доста често диктувам стихове или разказвам истории.
Шест или седем неща се опитвам да правя всеки ден. Освен медитацията,
са моята литературна работа, моето рисуване, вдигането на тежести и всички останали неща, с които се занимавам.
Има поне пет-шест неща, с които се занимавам в моето ежедневие. - Това е последният ни въпрос, Гуру.
Имате ли думи, с които да окуражите онези, които се опитват да се противопоставят на възрастта? - Онези, които искат да се противопоставят на възрастта, заслужават моето най-искрено възхищение и оценка,
тъй като те са хората, които ще успеят да постигнат нещо изключително значимо.
Отново, да живеете 70,80,90 години, без да постигнете нищо смислено, ще е върхът на абсурда.
Има много хора на земята, които са стари според нашия земен календар и навярно не са постигнали нищо.
Но ние чувстваме, нашата философия е, че всеки ден трябва да надминаваме нашите способности.
Днес аз имам капчица мир, утре ще се стремя към изобилен мир,
вдругиден – към безграничен мир, безкраен мир.
Ще се стараем да развиваме всички божествени качества чрез най-искрените молитви на сърцето си към Бог.
В същото време в света на желанията, ако съм имал желанието да притежавам пет къщи,
ще трябва да ги намаля до четири, после до три, после до две, после до една.
Така че във външния живот като духовно търсещ ще се опитам да намаля своите нужди.
А във вътрешния си живот се старая да увеличавам всички мои способности и заложби.
Желанието ни обвързва. Всеки ден, ако искаме да увеличим силата на своите желания,
ние само засилваме неудовлетворението си от живота.
Ние никога няма да сме доволни, като осъществяваме своите земни желания.
Ако аз съм достигнал до едно ниво и ако искам да премина отвъд него във физическия свят,
в света на желанията, веднага се почувствам нещастен.
Сега усещам, че съм много силен. После някой сяда до мен.
За 5 секунди се чувствам много, много силен. Но ако съм точно до Бил Пърл,
уви, моята радост, моето удовлетворение, моята гордост е обречена на разочарование.
И все пак, ако си променим отношението, че тук е Бил Пърл, културистът с най-добро телосложение на ХХ-ти век,
с най-добро тяло и петкратен Мистър Вселена, ако мога да се отъждествя с него…
Тъкмо тази сутрин казвах как аз съм капката, а ти си океана.
Но ако искам да запазя своята индивидуалност като капка, то аз ще си остана само капка.
Но ако съм напълно искрен, то аз ще те приема за мой собствен. Аз ще се хвърля в океана и ще стана самия океан.
Ето как Бог е безкраен, безкрайна Светлина, безкрайно Блаженство, Той е безкраен по всякакъв начин.
Желанието е обвързващо и в мига, в който ние възхвалим себе си до небесата
и се обърнем, там стои някой, който да смачка гордостта ни на секундата.
Ако навлезете във вътрешния свят, ако навлезете в света на стремежа, посветеността и всичко останало,
там ние обявяваме целия свят за наш собствен, изцяло наш.
Ти си бил Мистър Вселена пет пъти, ти си великият авторитет в културизма и вдигането на тежести.
Но тук, вместо да ти завиждам, аз съм най-гордият човек.
Днес за мен е чест да бъда в твоето благословено присъствие.
Ето по такъв начин аз се отъждествявам с твоето постижение.
Така не трябва да се тревожа, да страдам от завист и неувереност.
Точно като капката, която се слива с океана и става самия океан.
И тук в твоето присъствие аз те обявявам за мой, мой собствен!
По силата на моите молитви и медитация целият твой свят, твоите активности –
светът тe цени, възхищава ти се, обожава те –
дори тогава, ако те приема като мой собствен, всички твои постижения ще станат и мои, напълно мои.
Тук завистта не може да се намесва, несигурността не може да се намесва.
Така че духовният живот е за онези, които искат да се преборят със своята
завист, несигурност, гордост и всички останали лоши качества.
Аз съм ученик на мира, ученик на молитвата още от самото си раждане
и знам само как да се отъждествявам с всички добри качества,
които всяко човешко същество притежава, въплъщава.
По този начин се чувствам истински доволен и благословен,
защото той е мой, тя е моя, аз не трябва да се тревожа.
Но в мига, в който използвам своята индивидуалност – направил съм това, свършил съм онова,
обръщам се наоколо само за да бъда обречен на разочарование,
защото там има някой, който ме e надминал като нищо, който е далеч
по-добър от мен в това определено събитие или предмет.
Духовността, медитацията притежава главния ключ,
който да отключи хотела, в който има толкова много стотици стаи.
Тук главният ключ са всички добри качества на човешкото същество,
които са скрити, спящи, непроявени в човешкия живот.
С главния ключ, с молитви и медитации отключваме нашето скрито съкровище
и извеждаме напред всички свои божествени качества и способности за подобряването на света. - Благодаря, че споделихте с нас това, Гуру. Беше приказно.
Благодарим ти за прекрасния ден, Гуру.
