Текст
Когато се молите на Бог, има разговор.
Когато се молите на Бог така… незабавно чувствате, че Бог е тук, малко по-високо или Бог знае колко високо е,
но слуша нашите молитви: „Боже дай ми…“ А от друга страна, когато медитираме,
тогава чувстваме, че неговото съществуване не е там, а е тук.
Така че е двупосочно – сега аз говоря на Вас, а преди няколко секунди Вие говорехте на мен.
Когато се молим, чувстваме, че Той е горе и слуша, слуша какво говоря,
а когато медитирам, аз чувствам, че Той ми говори: „Направи това, не прави онова“,
Той ми казва какво да правя. Така че, ако можете да приемете Бог,
ако усещате, че Той е тук вътре, ще можете да водите безкраен разговор.
Но умът ни казва, че Бог е там, някъде другаде, над нас.
И това убеждава ума, че трябва да се молим, и че Бог ни слуша.
Но ако отидем отвъд ума, ако живеем тук,
тогава в сърцето разговорът тече постоянно и безсънно.
