В това интервю отец Том разговаря с Шри Чинмой за католицизма и индуизма, за молитвата и медитацията, и за срещите на Шри Чинмой с майка Тереза и др.
Текст
Здравейте, аз съм отец Том. За мен е голяма чест да споделя с вас това интервю.
Има хора, които наистина уважавам,
възхищавам им се. Обикновено това са духовни хора.
Нашият гост е много духовна личност, той е водач.
Водач за мен и за много други.
Знаете за моето приятелство с равин Гелмън и как често слушам епископ Макгар. Говорил съм
ви за това как той ме е напътствал по толкова много начини.
Отец Боб Лойдс е моят духовен наставник, но Шри Чинмой е един от моите съветници.
Колкото поради това, което казва, толкова и поради това, което той е.
Ние сме от различни религии – той е индус, а аз католик,
но сме обединени от един и същ Бог. Ние сме обединени от един и същ Бог, който ни обича.
Ние сме обединени от желанието да направим този свят по-духовен.
Ще имаме щастието да чуем някои от неговите песни.
И искам предварително да ви подскажа, той има песен за рожден ден,
в която поглежда детето и казва: „Ние обичаме тоята душа“ –
не е ли прекрасно? Или: „Когато отидем при Бог за прошка,
ние откриваме, че Бог е прошка.“
Какво ще кажете за това: „Аз не знам кой съм, но знам чий съм.“
Ние принадлежим на Бог, не е нужно да знаеш всичко за себе си.
Бог иска да пея за него. Какво иска от вас?
Може би Бог иска от вас да рисувате или да се молите, или да обичате, или да печете…
И накрая: „Не се иска входна такса, за да вляза в Божието сърце.“
Тук в Теликеър, знаете, целта ни е да насърчаваме добротата,
семейството и световната общност, затова е такава привилегия да имаме Шри Чинмой за гост днес.
Той е човек, духовен лидер, който неуморно е посветил живота си
на стремежа към световен мир и на осъществяването на човешкия дух.
Чрез своята музика, изобразително изкуство, поезия и литературни произведения,
Шри Чинмой вдъхновява всички ни да работим за мира и добрата воля,
и се радваме да е с нас днес.
- Шри… – Отче, преди да продължите: аз съм този,
който трябва да Ви благодари от дълбините на сърцето си.
Вашите благословени състрадание и обич
аз високо ценя повече от десетилетие
и моето сърце е цялото благодарност към Вас, отче. - Шри, ние сме имали щастието да споделяме молитва, да играем тенис …
срещал съм много хора от Вашата общност и се възхищавам,
просто се радвам да съм с Вашата общност.
Може ли да ми кажете, за тези, които не са израснали с индуистката традиция,
кои са някои от основите на индуизма? - Като начало, индуизмът не е религия, отче.
Няма основател… и се гради
върху посланията, получени от ведическите мъдреци на древното минало.
Те са се молили на Бог, медитирали са върху Бог и са получили вътрешни преживявания.
И тези вътрешни преживявания те са пожелали да споделят с човечеството.
Затова нашият индуизъм не е религия, той е път.
Има много пътища за достигане на целта.
Така че индуизмът е просто път за достигане на определена цел,
а тази цел е обща за всички.
Индуизмът, истинският индуизъм приема всичко и всяко човешко същество.
Всички трябва да приемем света.
Бог-отецът… Бог-творецът и Бог-творението
трябва да бъдат приети едновременно. Когато се молим, чувстваме, че Бог е в Рая,
но не чувстваме, че същият Бог е в нашето сърце, навсякъде около нас.
Така пренебрегваме Бог-творението. Когато погледнем красотата на природата,
ние трябва да почувстваме, че тя е живото присъствие на Бог.
Когато погледнем някое дърво, някое растение или влезем в градина,
трябва да почувстваме, че Бог се е въплътил
като красиво цвете, като най-красивото цвете.
Така че нашият индуизъм казва, че трябва да приемем всичко
като проява на Бог.
Всичко, което виждаме около нас, всяко човешко същество
е проявление на Бог и Бог има специално послание,
което да отправи към човечеството
чрез всекиго. Всеки човек въплъщава специално послание от Бог.
В този момент царят има специално послание, също и
търсещият ще има специално послание. Всеки човек
е мечта на Бог, единствена по рода си мечта на Бог.
Нашата индуска философия казва, че всеки човек
въплъщава особена, много специална мечта на Бог. - Когато израстват в семейство, индусите имат ли… ние в католицизма имаме тайнства –
човек се кръщава, жени се в църква, получава първо причастие…
Индусът ходи ли в храма във важни моменти? - Да, индусът трябва да бъде посветен по свой начин,
според семейната му традиция. Всяко семейство има духовен учител
и учителят ще благослови детето и ще отправи благословящи послания към родителите.
Ако сте брамин, тогава ще ви трябва специален свещен конец,
той ви се дава, и тогава се молите на Бог по особен начин.
Браминът се моли в храма по особен начин. Кшатрията, воинът, също трябва да се моли по свой начин,
Но молитвите, в крайна сметка, водят до една и съща цел.
Подобно на това, Вие се молите на Бог на английски, а аз на бенгалски.
Ако следваме духовния живот строго, тогава
има само една реалност, и това е сърцето. - Доколкото разбирам, индуизмът ни учи, че
ако мислим, че можем да се вкопчваме в нещата и да притежаваме неща,
това носи голямо страдание. Ние наистина трябва да оставим нещата и да бъдем
по-откровени. Нашето предназначение е да мислим правилно, да говорим правилно и т.н.
Може ли да ми обясните, когато някой дойде при Вас и каже: „Искам да живея своята вяра, искам да живея по духовен начин“, “
как го напътствате? - Да, отче… Старият, традиционен начин
е да се отречем от всичко.
Както Вие казахте, ако се привържем към нещо – откажи се, откажи се, отречи се, отречи се от всичко.
Но сега вече сме осъзнали, че отречението не е правилният път.
Ако се отречем от всичко:
днес се отричам от ума си, защото е толкова лош, толкова нечист, толкова неуверен,
тогава ще бъда без ум и ще действам безразсъдно, глупаво.
Но ако се моля на Бог да просветли моя ум,
Той ще го просветли и аз ще мога да почувствам сърцето си.
Днешната индуистка философия е приемане на живота.
Ако имам главоболие, ще се опитам да го излекувам,
няма да се откажа от главата си – не. Винаги трябва да се стараем
да усъвършенстваме нашата природа, да преобразим нашата природа. Ако умът е
нечист, ако виталът е много неспокоен,
тогава ще се опитаме да направим витала спокоен и тих и т. н.
Всяко несъвършенство, което виждаме в нашия живот, ще преобразим в съвършенство, без да го отричаме.
Ако се отричаме, нямаме нищо. В тялото се намира душата. Днес
ще се отречем от нашия ум,
утре ще се опитаме да се отречем от витала и тялото, и не остава нищо.
Но тогава идва въпросът: какво е това, от което трябва да се отречем?
Няма от какво да се отричаме. Всичко трябва да се просветли и да се направи съвършено. Ако е съвършено,
нека го направим напълно съвършено. Ние вярваме в процеса на развитие. - В христянството вярваме, че всеки човек има душа, която е по образа на Бог.
И това, което религията прави, което христянството прави,
е да помага на хората да научат, че душата се задълбочава,
подобрява, обогатява, колкото повече обичаш, колкото по-грижовен си, колкото повече уважаваш.
Че си предназначен да работиш за Бог и, в крайна сметка, отиваш при Бог.
Има ли индуистката религиозна философия
аналог на душата и служенето на Бог? - Да. Ние приемаме душата като пряк представител на Бог.
По този въпрос философията ни е, че душата предлага своята светлина.
Душата получава светлината пряко от Бог и душата благославящо
предлага светлината на сърцето, на ума, на витала, на тялото.
Душата има безкрайно повече светлина,
отколкото нашите тяло, витал, ум и сърце.
И така, душата я получава директно от Абсолютния Всевишен Бог.
Нашита философия е, че като предлага с благословение светлина
на тялото, витала и ума, душата изразява своята божественост
все повече и повече, и обхваща Вселената надлъж и нашир.
Но тялото, виталът и умът са тези, които получават светлината на душата. - Ние имаме схващането, че всеки човек е всъщност …
въпреки че положението им в живота може би е различно, всички хора са обичани от Бог
и равни пред Бог в смисъл,
че имат душа, че всеки човек е свързан с Бог.
Не е нужно това да бъде заслужено. Бог вече ни го е дал… - Бог ни е дал всичко, но ние просто трябва да чустваме,
трябва да знаем, че Той ни го е дал.
Ние знаем, че има нещо вътре в нас,
но трябва да го почувстваме, трябва да заявим, че е наше, наистина наше.
Ние не обявяваме Бог за свой, ние се страхуваме…
„Аз съм толкова нечист, неуверен, как може да твърдя, че ми принадлежи …“
Бог казва: „Не, обяви ме за твой собствен!“. Детето
играе в калта, в глината, в пясъка,
но то тича при майка си и баща си, за да го почистят, да го изкъпят.
То знае, че това е неговият баща, собствената му майка.
В нашия случай, докато пораснем, ние сме направили милион небожествени неща.
Тогава как можем да заявим, че Бог ни принадлежи? В деня, в който сме готови да обявим Бог
за свой собствен, Той става жива реалност за нас. - Когато съм посещавал Вашия център, съм бил много впечатлен от степента на ангажираност с молитвата и медитацията,
приемането на всеки аспект от живота и предлагането му на Бог.
Пробегът за мир, който провеждате, физическата сила на хората, които вървят с Вас по този път.
Когато човек желае да е духовен, молитвата ли е главният начин, по който открива Бог или … - Имаме два начина – молитва и медитация. В момента ни с Вас, отче, разговаряме.
В един момент Вие говорите, в друг аз говоря.
По подобен начин, ние чувстваме, че са необходими и двете – молитва и медитация.
Когато се моля така,
аз говоря на Бог: „Отче, дай ми спокойствие в ума, дай ми чиста любов“,
и чувствам, че се издига от самото ми сърце – високо, по-високо, най-високо.
И когато времето дойде, медитирам така …
Тогава Отецът, Бог, ми отправя послание:
„Бъди искрен, бъди чист, бъди всеотдаен.“
Това послание идва. И когато говоря, Той слуша моята молитва.
След това Той ми повелява: „Бъди искрен, бъди чист, бъди всеотдаен!“
И аз слушам. Така че и двете са ни необходими – молитви и медитации.
Само с едното няма разговор, както помежду ни, ние се нуждаем …
В един момент Вие говорите, в друг аз говоря на Вас.
Аз трябва да се моля на Бог, аз говоря и понякога Той говори на мен – какво трябва да правя. - Искам да чуя Ваша музика, след минута, но не мога да не задам въпроса:
Толкова много хора, които започват живота на молитва,
казват: „Бог не ми говори“, а Вие твърдите с такава лекота,
че чувате звука на Бог. Ако някой иска да чуе звука на Бог,
какво е необходимо да направи? – Ако той не желае да медитира,
ако иска да зависи само от молитвата, тогава му казвам да се моли на Бог да направи неговия ум
напълно спокоен и тих. В тихия ум
човек може да чуе Божия глас. Ако умът е напълно безмълвен …
Ако умът е в шумотевицата на живота,
той не може да чуе нищо. Когато умът е безмълвен,
човек непремено ще чуе Божието послание.
Не е нужно да медитира за това, той може да разчита и само на молитвите.
В Западния свят е повече молитва, така че аз казвам: ако искате да чуете посланията на Бог, Божиите повели,
тогава направете ума си напълно спокоен, мирен и тих.
Тогава ще получим същите послания, които получаваме
по силата на искрената си медитация. - За тези от вас, които искат да опитат… когато моят духовен ръководител ми го спомена за първи път:
съзерцание, сядане: „Господи, аз съм Том и не правя нищо.“
Успях за около три секунди и след това бях много разсеян.
Отне ми около година и половина ежедневни опити, преди да започна да се чуствам добре така.
Ако искате да направите това, съгласявам се с Шри от все сърце:
това е начинът да чуем звука на Бог, не се обезкуражавайте, продължавайте.
Наистина си заслужава. Всяко важно нещо в живота отнема време. - Нашата философия е никога да не се отказваме, никога… – Никога да не се отказваме… – Никога, никога, никога…
- Бих се радвал да чуя Вашата песен, за която говорих по-рано.
Тя е за рожден ден и когато пеем на рождения ден на някого,
няма ли да е хубаво не само да честваме деня, но и да кажем: „Наистина обичаме твоята душа“?
Има и други размишления, които ще споменем, тази красива песен, която
Шри споделя с нас днес…
За този инструмент, между другото, Шри ми казва, че е донесен в Индия от католически мисионери.
Той е един вид малко пиано и е много полезен. - Ние сме много благодарни на християнските мисионери.
Те са го донесли в Индия и сега ние го използваме
всеки ден, всеки миг, до насита. Помага ни неизмеримо. - Прекрасно… Когато наскоро сте посетили деца от трети клас,
те са Ви задали различни въпроси. Аз и равин Гелман направихме запис за HBO,
също за децата. Нашето убеждение е, че децата имат естествена набожност,
те имат естествена духовност и ние не трябва им даваме това, Бог вече им го е дал.
Ние единствено трябва да внимаваме да не им го отнемем,
поради объркаността на света и понякога цинизма на нас, възрастните.
Какво откривате Вие, говорейки с деца? - Тези деца ми зададоха въпроси писмено и аз им отговорих, но искам да споделя с Вас едно преживяване.
Наскоро бях в Япония и там имаше 1300 ученици,
които дойдоха на моя „Концерт за мир“.
Аз свирих и пях около час и половина, а те запазиха пълна тишина.
Бяха толкова духовни, между 8 и 13-годишни, само момичета.
Толкова душевни, толкова искрени. Всичките бяха християни, от католическо училище,
толкова посветени. И когато свърши,
дойдоха при мен, сякаш съм супер звезда,
но докато пеех и свирих беше изпълнено с такова дълбоко чувство, толкова духовно.
Няколко минути по-късно проведохме нашия Пробег на мира – много мило от Ваша страна, че го споменахте.
Тези над хиляда ученички дойдоха
да ме гледат как държа този факел на мира
заедно с директора, и после
те също тичаха с факела. Бяха толкова чисти,
защото бяха развили сърцето си
преди да развият ума. За съжаление, в нашия случай,
ние развиваме ума преди сърцето си.
Така че ние сме избрали дългия път, но ако първо сме развили сърцето си,
установили сме единство, тогава можем да предложим това единство на ума.
Много е лесно за сърцето да приеме някого за свой,
а самата природа на ума е да разделя.
Умът разбира: отделяне, отделяне, отделяне… това е мое, това е твое,
но сърцето казва: „Това е наше.“ - За тези, които не са имали удоволствието да се срещнат с Шри Чинмой,
той е духовен лидер в Обединените нации
и е носил посланието за мир, единство и хармония по целия свят,
основал е Пробег на мира по целия свят,
през всички страни, признат е в почти всяка държава
и е човек със забелижителни способности, като се има предвид,че е написал множество книги,
рисува и свири на много иструмент. Той е наистина
ренесансова личност.
Във Вашите пътешествия сте се срещали с много хора и аз ще спомена
няколко, само три имена, и ще Ви питам какво мислите.
Всички ние сме загрижени за Майка Тереза и нейното здраве.
Вие сте общували с нея. Когато чуете името Майка Тереза, какво Ви идва на ум? - Две неща,
две божествени неща: състрадание и обич.
Срещал съм се с нея няколко пъти и съм говорил по телефона с нея няколко пъти.
Дори преди няколко месеца говорих с нея по телефона,
и тя ми е написала няколко писма.
Състрадание аз виждам и чувствам като от майка.
Когато съм я срещал, тя ме е заливала с нейното състрадание, като майка,
но като сестра тя ме залива с обич.
Като брат и сестра сме. В един момент тя ми е сестра, в следващия ми е майка.
Когато проявява състраданието си, тя ми е майка,
когато проявява обичта си – тя е моя сестра.
Така че почуствах в нея две неща: тя е едновременно майка и сестра. - В католицизма, понятието, което бихме използвали
за изключително благочестив човек, е „светец“… - Тя е жива светица!
Не е нужно човек да умре, за да докаже, че е светец… – Това ми харесва… - Жива светица, тя е жива светица.
Тя е факлоносец на истината, състраданието
и прошката, и много други добри качества. - Друг дар за света е папа Йоан Павел II
и Вие сте имали възможността да се срещнете с него повече от веднъж.
Какво Ви идва на ум, щом помислите за него? - Срещал съм го четири пъти.
Той е… простете, той е отец, но всеки път, когато се срещам с него, чувствам, че е дядо.
Бащата ни съди: направил си нещо нередно –
трябва да бъдеш наказан или порицан.
Но тук се срещам с дядото, който ще каже: „Той е мой.“
„Независимо какво е направил, колко лоши неща е направил, той ми е внук, аз съм отговорен.“
Така че, без значение колко лоши неща са направили човешките същества
в този свят, когато видя настоящия папа, аз чуствам, че той е готов
да приеме всички наши грехове, защото той е нашият дядо.
Той е състраданието, сърдечността, любовта и прошката
на истински дядо. Аз не виждам отеца, а дядото, който е готов да приеме
всички наши несъвършенства като свои собствени. Така че той е дядо.
Любовта на дядовците към техните внуци е винаги безкрайно по-голяма от бащината. - Шри има множество излючителни спортни постижения. Той бяга,
играе тенис, повдига хора физически, повдига големи тежести и на това е посветил живота си – да повдига човешкия дух.
Не мога да не Ви попитам за Михаил Горбачов.
Имали сте честта да се срещнете с него няколко пъти? – Да, шест пъти.
Срещал съм се с него шест пъти и съм благословен с
много, много писма от него. Всъщност вчера получих писмо от него. - Насред всичко това, какво бихте казали на човек
от днешния свят, който пита: „Заслужава ли си да се живее за Бог?“
Какво ще му кажете? – Определено, няма друг смисъл.
Ние всички желаем щастие. Не може да има щастие, ако не почустваме
живото присъствие на Бог, ако не почустваме, че Бог ни обича, че Бог се нуждае от нас,
и че ние също трябва да обичаме Бог и да се нуждаем от Бог.
В противен случай, щастието винаги ще остане далечна цел.
Материалният успех няма да ни даде щастие, никакво щастие,
няма да ни даде удовлетворение, да не говорим за трайно удовлетворение.
Не е възможно, а ние всички жадуваме удовлетворение.
А щастието е винаги някъде другаде, независимо какво придобиваме: коли, къщи, това или онова.
Бог може да изпълни всички наши желания, но ние никога няма да можем
да удовлетворим себе си. „Нека бъде Твоята воля“ –
това учим от Спасителя. По негов начин, неговият начин е еднственият.
Ако удовлетворим Спасителя по негов собствен начин,
тогава можем да сме удовлетворени. Иначе той може да ни благославя във всеки момент и да изпълнява всички
наши безбройни желания,
но ние никога няма да бъдем удовлетворени. – Благодарим на Шри Чинмой. Той напомня на всички ни, че Бог е тук,
че Той ни обича, ние просто трябва се отворим.
Аз съм отец Том, благодаря за вниманието.
